Аз на майтап го казах, ама вий наистена искате снимка. Добре, обещала съм, ша пусна. Утре кат са върна от работа, към 17 ч. българско време, ша ви кача. Дано дай хубава изненадата.
А ако не искате да изпуснете момента, отивате ей тука горе на страницата ми, кадето пише бутона ХАРЕСАНО, цъкате на него и слагате една отметка, кадет пише "Покажи първо". И тъй няма да изпускате нищо от леля ви. Айде хубава вечер, много са валнувам, напрао съм Тих Бял Дунав.
А ако не искате да изпуснете момента, отивате ей тука горе на страницата ми, кадето пише бутона ХАРЕСАНО, цъкате на него и слагате една отметка, кадет пише "Покажи първо". И тъй няма да изпускате нищо от леля ви. Айде хубава вечер, много са валнувам, напрао съм Тих Бял Дунав.
Мили мои,
точно преди пет години леля ви Дочка прописа на интернета. На 7. април 2011.
Пет години бях утеха за нуждаещите, рамо за плачещите, чаша за празнуващите, повод за радостните.
Пет години бях щъркела, дето носи бебетата. Бях Дядо Мраза, дето носи подаръците. Бях Феята от приказките, дето збъдва желанията. И най-вече оная откачената, дето живее в Германия и има сърце, голямо колкот две Европи.
Пет години са веселихме, фръцкахме, отслабвахме, готвихме, по някога са поскарвахме, после ни минаваше, после си тръгвахме и на нямаше, ама пак са връщахме. Пет години бяхме лястовичките, дето в цялото ято на фесбука винаги намират пътя до родната стряха и смисъла да са върнат тука, кадет са добре дошли. При леля Дочка.
Малко ли са, много ли, за пет години много работи са случиха. Бяхме заедно и в тъжни и весели дни, делихме и споделяхме болки и мъки, ама и големи празници и хубави новини. Много работи изговорихме, изписахме, измислихме. Лошите заминаха и ги забраехме, останаха само добрите. Много е къс живота, за да го пълним с лоши работи.
За мен тоя ден е празник. И искам да кажа, скъпи мои, момичета и момчета, благодаря ви, че сте тука. Че ме пуснахте в дома и сърцата си. Че ме приехте, каквато съм. Без да знаете каква съм. Че сте винаги до мен. Че ми давате гордост и енергия, сила и мотивация, всеки ден да ви пиша и да чакам отговори. Да ва чета, да са радвам и плача с вас.
Че сте ми разрешили да съм част от живота ви. Да треперя, когат имате изпити, да са моля преди операции и да дигам наздравица за рожденните ви дни и новородените ви. Че ми разказвате любовните си мъки и ми пускате най-елитните си рецепти.
Благодаря ви. И искам да ви кажа, че туй е само началото. Да сме живи и здрави още поне 50 години да караме заедно.
Без значение кои сме и какви сме. Без значение на колко сме години и на какви килограми. Или с какви коси, бради, рокли.
Наздраве за всички нас, дето сме хубави одвътре. Е, някои сме хубави и одвънка де. Наздраве за всички нас, дето вярваме в Доброто, в Чудесата и в Щъркелите. Наздраве за дългия път, който чака да го извървим заедно.
Идвате ли?
точно преди пет години леля ви Дочка прописа на интернета. На 7. април 2011.
Пет години бях утеха за нуждаещите, рамо за плачещите, чаша за празнуващите, повод за радостните.
Пет години бях щъркела, дето носи бебетата. Бях Дядо Мраза, дето носи подаръците. Бях Феята от приказките, дето збъдва желанията. И най-вече оная откачената, дето живее в Германия и има сърце, голямо колкот две Европи.
Пет години са веселихме, фръцкахме, отслабвахме, готвихме, по някога са поскарвахме, после ни минаваше, после си тръгвахме и на нямаше, ама пак са връщахме. Пет години бяхме лястовичките, дето в цялото ято на фесбука винаги намират пътя до родната стряха и смисъла да са върнат тука, кадет са добре дошли. При леля Дочка.
Малко ли са, много ли, за пет години много работи са случиха. Бяхме заедно и в тъжни и весели дни, делихме и споделяхме болки и мъки, ама и големи празници и хубави новини. Много работи изговорихме, изписахме, измислихме. Лошите заминаха и ги забраехме, останаха само добрите. Много е къс живота, за да го пълним с лоши работи.
За мен тоя ден е празник. И искам да кажа, скъпи мои, момичета и момчета, благодаря ви, че сте тука. Че ме пуснахте в дома и сърцата си. Че ме приехте, каквато съм. Без да знаете каква съм. Че сте винаги до мен. Че ми давате гордост и енергия, сила и мотивация, всеки ден да ви пиша и да чакам отговори. Да ва чета, да са радвам и плача с вас.
Че сте ми разрешили да съм част от живота ви. Да треперя, когат имате изпити, да са моля преди операции и да дигам наздравица за рожденните ви дни и новородените ви. Че ми разказвате любовните си мъки и ми пускате най-елитните си рецепти.
Благодаря ви. И искам да ви кажа, че туй е само началото. Да сме живи и здрави още поне 50 години да караме заедно.
Без значение кои сме и какви сме. Без значение на колко сме години и на какви килограми. Или с какви коси, бради, рокли.
Наздраве за всички нас, дето сме хубави одвътре. Е, някои сме хубави и одвънка де. Наздраве за всички нас, дето вярваме в Доброто, в Чудесата и в Щъркелите. Наздраве за дългия път, който чака да го извървим заедно.
Идвате ли?
Официална фейсбук страница на леля Дочка
No comments:
Post a Comment