Да си на 25 е прекрасно. Всички красиви филмови и литературни герои сякаш вечно са на 25 и празнуват младостта си на върха на света.
Да си на 25 е зенитът ти като човек - достатъчно млад, за да гледаш живота пред себе си, и достатъчно зрял, за да вкусваш от всички блага, недостъпни за „прекалено младите” и „прекалено старите”.
Защо тогава психолозите говорят за криза на тази твоя възраст – четвъртвековната?
Изглежда почти абсурдно – какво въобще може да се обърка в този най-сладък от всички периоди в живота? Отговорът е – всичко. Всичко започва да се обърква, когато си на 25.
Според много психолози времето между средата на 20-те и средата на 30-те години е особено критично. Тогава „истинският живот” обикновено ни удря под кръста – завършваме образованието си, започваме работа, навлизаме в семейни взаимоотношения и започваме да променяме самоосъзнаването си от безгрижни младежи към истински възрастни хора.
„Като цяло хората в тази възраст са телесно здрави. На пръв поглед това не е кризисен момент и би трябвало да е част от естествения път на развитие. Но фактически в реалността, в която живеем сега,
липсват възможности за планиране на отдалечени събития, тъй като в глобален план има липса на перспективи и на устойчивост”, смята българският психолог и психиатър д-р Владимир Наков. Вината за това не е единствено в характерните възрастови особености, а и в културния и политическия контекст, в който живеем.
Да си на 25 е зенитът ти като човек - достатъчно млад, за да гледаш живота пред себе си, и достатъчно зрял, за да вкусваш от всички блага, недостъпни за „прекалено младите” и „прекалено старите”.
Защо тогава психолозите говорят за криза на тази твоя възраст – четвъртвековната?
Изглежда почти абсурдно – какво въобще може да се обърка в този най-сладък от всички периоди в живота? Отговорът е – всичко. Всичко започва да се обърква, когато си на 25.
Според много психолози времето между средата на 20-те и средата на 30-те години е особено критично. Тогава „истинският живот” обикновено ни удря под кръста – завършваме образованието си, започваме работа, навлизаме в семейни взаимоотношения и започваме да променяме самоосъзнаването си от безгрижни младежи към истински възрастни хора.
„Като цяло хората в тази възраст са телесно здрави. На пръв поглед това не е кризисен момент и би трябвало да е част от естествения път на развитие. Но фактически в реалността, в която живеем сега,
липсват възможности за планиране на отдалечени събития, тъй като в глобален план има липса на перспективи и на устойчивост”, смята българският психолог и психиатър д-р Владимир Наков. Вината за това не е единствено в характерните възрастови особености, а и в културния и политическия контекст, в който живеем.
www.obekti.bg
No comments:
Post a Comment