Едно трябва да ви кажа – невероятни носии са имали бабите ни, момичета! С гения на българката, въплътен в шевици, гайтани и бродерии, не може да се мери никой, дори да е един от най-известните и талантливи дизайнери на нашето време.
Седнах да пиша за колекцията на Джон Галиано, наречена от него балканско-руска, която ме беше впечатлила много силно преди четири години с интересното използване на елементи от български носии. Спомних си моделите на Галиано, но за мой срам не познавах оригиналите, нямах представа какви носии и украшения и от кои фолклорни области е използвал, за да се вдъхнови. И когато започнах да търся и да разглеждам видях, че всъщност първообразите са прекрасни! Много по-сложно изработени, с повече детайли и дават възможност за още и още интерпретации. Естествено намерих и общите елементи, виждате ги по-долу – пафтите и пищната украса за глава, гайтаните и белите ризи с бродерии по ръкавите – вижте колко семпла е бродерията на ревюто, бродираните литаци, направени на сукмани, нанизите от пендари и кърпите за глава. И макар че Галиано е любимия ми дизайнер, стана ми драго, че съм българка и че тук е създадена такава невероятна красота, която дори и той не е успял да пресъздаде подобаващо.
Толкова е жалко, че никъде в музеите не можем да видим събрани и подредени всички български носии, че умението да се тъкат тези платове и да се бродират такива дрехи е изчезнало на практика напълно, а още по-неясно е защо нито една българска модна къща не се е вдъхновила да прави дрехи с подобни елементи, а трябва непременно да се догонват някакви чужди тенденции. Тъжно, но факт. Остава ни да се радваме когато видим имитации на българските носии по световните подиуми. При условие, че все още помним как изглеждат, защото за децата ни и това не е сигурно…
Седнах да пиша за колекцията на Джон Галиано, наречена от него балканско-руска, която ме беше впечатлила много силно преди четири години с интересното използване на елементи от български носии. Спомних си моделите на Галиано, но за мой срам не познавах оригиналите, нямах представа какви носии и украшения и от кои фолклорни области е използвал, за да се вдъхнови. И когато започнах да търся и да разглеждам видях, че всъщност първообразите са прекрасни! Много по-сложно изработени, с повече детайли и дават възможност за още и още интерпретации. Естествено намерих и общите елементи, виждате ги по-долу – пафтите и пищната украса за глава, гайтаните и белите ризи с бродерии по ръкавите – вижте колко семпла е бродерията на ревюто, бродираните литаци, направени на сукмани, нанизите от пендари и кърпите за глава. И макар че Галиано е любимия ми дизайнер, стана ми драго, че съм българка и че тук е създадена такава невероятна красота, която дори и той не е успял да пресъздаде подобаващо.
Толкова е жалко, че никъде в музеите не можем да видим събрани и подредени всички български носии, че умението да се тъкат тези платове и да се бродират такива дрехи е изчезнало на практика напълно, а още по-неясно е защо нито една българска модна къща не се е вдъхновила да прави дрехи с подобни елементи, а трябва непременно да се догонват някакви чужди тенденции. Тъжно, но факт. Остава ни да се радваме когато видим имитации на българските носии по световните подиуми. При условие, че все още помним как изглеждат, защото за децата ни и това не е сигурно…
Елица Павлович
www.momichetataotgrada.com
No comments:
Post a Comment