under the link
Sunday, April 17, 2016
Wednesday, April 13, 2016
Талантливи архитекти доказват, че градините могат да бъдат създадени и по покривите на сградите
В днешно време много индустриални градове по цял свят страдат от липсата на достатъчно паркове и зелени пространства. Просто вече няма място за тях от гъстото строителство. Съществуват обаче талантливи архитекти, които успяват да намерят разрешение на проблема. Как, пита "Брайт Сайд"? Като създадат градини директно върху самите покриви.
Тези зелени пространства успяват да накарат дори и най-замърсения и сив град да изглежда свеж и красив.
В следващите градове ще ви представим едни от най-забележителните „живи“ покриви, които можете да срещнете по света. Насладете им се!
Тези зелени пространства успяват да накарат дори и най-замърсения и сив град да изглежда свеж и красив.
В следващите градове ще ви представим едни от най-забележителните „живи“ покриви, които можете да срещнете по света. Насладете им се!
Saturday, April 9, 2016
Семейство оставя хъскито си за 3 часа само. Кучето прави редизайн на апартамента
Кой казва, че интериорният дизайн не е за кучета, шеговито пита Bored Panda?
Само за три часа това симпатимно хъски, оставено само у дома, успешно внася множество промени в целия дом.
Само за три часа това симпатимно хъски, оставено само у дома, успешно внася множество промени в целия дом.
www.obekti.bg
Friday, April 8, 2016
Да сложа ли най-накрая моя снимка или да не сложа? Ай ако сабера повече от 500 лайки, ша сложа
Аз на майтап го казах, ама вий наистена искате снимка. Добре, обещала съм, ша пусна. Утре кат са върна от работа, към 17 ч. българско време, ша ви кача. Дано дай хубава изненадата.
А ако не искате да изпуснете момента, отивате ей тука горе на страницата ми, кадето пише бутона ХАРЕСАНО, цъкате на него и слагате една отметка, кадет пише "Покажи първо". И тъй няма да изпускате нищо от леля ви. Айде хубава вечер, много са валнувам, напрао съм Тих Бял Дунав.
А ако не искате да изпуснете момента, отивате ей тука горе на страницата ми, кадето пише бутона ХАРЕСАНО, цъкате на него и слагате една отметка, кадет пише "Покажи първо". И тъй няма да изпускате нищо от леля ви. Айде хубава вечер, много са валнувам, напрао съм Тих Бял Дунав.
Мили мои,
точно преди пет години леля ви Дочка прописа на интернета. На 7. април 2011.
Пет години бях утеха за нуждаещите, рамо за плачещите, чаша за празнуващите, повод за радостните.
Пет години бях щъркела, дето носи бебетата. Бях Дядо Мраза, дето носи подаръците. Бях Феята от приказките, дето збъдва желанията. И най-вече оная откачената, дето живее в Германия и има сърце, голямо колкот две Европи.
Пет години са веселихме, фръцкахме, отслабвахме, готвихме, по някога са поскарвахме, после ни минаваше, после си тръгвахме и на нямаше, ама пак са връщахме. Пет години бяхме лястовичките, дето в цялото ято на фесбука винаги намират пътя до родната стряха и смисъла да са върнат тука, кадет са добре дошли. При леля Дочка.
Малко ли са, много ли, за пет години много работи са случиха. Бяхме заедно и в тъжни и весели дни, делихме и споделяхме болки и мъки, ама и големи празници и хубави новини. Много работи изговорихме, изписахме, измислихме. Лошите заминаха и ги забраехме, останаха само добрите. Много е къс живота, за да го пълним с лоши работи.
За мен тоя ден е празник. И искам да кажа, скъпи мои, момичета и момчета, благодаря ви, че сте тука. Че ме пуснахте в дома и сърцата си. Че ме приехте, каквато съм. Без да знаете каква съм. Че сте винаги до мен. Че ми давате гордост и енергия, сила и мотивация, всеки ден да ви пиша и да чакам отговори. Да ва чета, да са радвам и плача с вас.
Че сте ми разрешили да съм част от живота ви. Да треперя, когат имате изпити, да са моля преди операции и да дигам наздравица за рожденните ви дни и новородените ви. Че ми разказвате любовните си мъки и ми пускате най-елитните си рецепти.
Благодаря ви. И искам да ви кажа, че туй е само началото. Да сме живи и здрави още поне 50 години да караме заедно.
Без значение кои сме и какви сме. Без значение на колко сме години и на какви килограми. Или с какви коси, бради, рокли.
Наздраве за всички нас, дето сме хубави одвътре. Е, някои сме хубави и одвънка де. Наздраве за всички нас, дето вярваме в Доброто, в Чудесата и в Щъркелите. Наздраве за дългия път, който чака да го извървим заедно.
Идвате ли?
точно преди пет години леля ви Дочка прописа на интернета. На 7. април 2011.
Пет години бях утеха за нуждаещите, рамо за плачещите, чаша за празнуващите, повод за радостните.
Пет години бях щъркела, дето носи бебетата. Бях Дядо Мраза, дето носи подаръците. Бях Феята от приказките, дето збъдва желанията. И най-вече оная откачената, дето живее в Германия и има сърце, голямо колкот две Европи.
Пет години са веселихме, фръцкахме, отслабвахме, готвихме, по някога са поскарвахме, после ни минаваше, после си тръгвахме и на нямаше, ама пак са връщахме. Пет години бяхме лястовичките, дето в цялото ято на фесбука винаги намират пътя до родната стряха и смисъла да са върнат тука, кадет са добре дошли. При леля Дочка.
Малко ли са, много ли, за пет години много работи са случиха. Бяхме заедно и в тъжни и весели дни, делихме и споделяхме болки и мъки, ама и големи празници и хубави новини. Много работи изговорихме, изписахме, измислихме. Лошите заминаха и ги забраехме, останаха само добрите. Много е къс живота, за да го пълним с лоши работи.
За мен тоя ден е празник. И искам да кажа, скъпи мои, момичета и момчета, благодаря ви, че сте тука. Че ме пуснахте в дома и сърцата си. Че ме приехте, каквато съм. Без да знаете каква съм. Че сте винаги до мен. Че ми давате гордост и енергия, сила и мотивация, всеки ден да ви пиша и да чакам отговори. Да ва чета, да са радвам и плача с вас.
Че сте ми разрешили да съм част от живота ви. Да треперя, когат имате изпити, да са моля преди операции и да дигам наздравица за рожденните ви дни и новородените ви. Че ми разказвате любовните си мъки и ми пускате най-елитните си рецепти.
Благодаря ви. И искам да ви кажа, че туй е само началото. Да сме живи и здрави още поне 50 години да караме заедно.
Без значение кои сме и какви сме. Без значение на колко сме години и на какви килограми. Или с какви коси, бради, рокли.
Наздраве за всички нас, дето сме хубави одвътре. Е, някои сме хубави и одвънка де. Наздраве за всички нас, дето вярваме в Доброто, в Чудесата и в Щъркелите. Наздраве за дългия път, който чака да го извървим заедно.
Идвате ли?
Официална фейсбук страница на леля Дочка
Thursday, April 7, 2016
На 25 сте. Но защо сте в криза?
Да си на 25 е прекрасно. Всички красиви филмови и литературни герои сякаш вечно са на 25 и празнуват младостта си на върха на света.
Да си на 25 е зенитът ти като човек - достатъчно млад, за да гледаш живота пред себе си, и достатъчно зрял, за да вкусваш от всички блага, недостъпни за „прекалено младите” и „прекалено старите”.
Защо тогава психолозите говорят за криза на тази твоя възраст – четвъртвековната?
Изглежда почти абсурдно – какво въобще може да се обърка в този най-сладък от всички периоди в живота? Отговорът е – всичко. Всичко започва да се обърква, когато си на 25.
Според много психолози времето между средата на 20-те и средата на 30-те години е особено критично. Тогава „истинският живот” обикновено ни удря под кръста – завършваме образованието си, започваме работа, навлизаме в семейни взаимоотношения и започваме да променяме самоосъзнаването си от безгрижни младежи към истински възрастни хора.
„Като цяло хората в тази възраст са телесно здрави. На пръв поглед това не е кризисен момент и би трябвало да е част от естествения път на развитие. Но фактически в реалността, в която живеем сега,
липсват възможности за планиране на отдалечени събития, тъй като в глобален план има липса на перспективи и на устойчивост”, смята българският психолог и психиатър д-р Владимир Наков. Вината за това не е единствено в характерните възрастови особености, а и в културния и политическия контекст, в който живеем.
Да си на 25 е зенитът ти като човек - достатъчно млад, за да гледаш живота пред себе си, и достатъчно зрял, за да вкусваш от всички блага, недостъпни за „прекалено младите” и „прекалено старите”.
Защо тогава психолозите говорят за криза на тази твоя възраст – четвъртвековната?
Изглежда почти абсурдно – какво въобще може да се обърка в този най-сладък от всички периоди в живота? Отговорът е – всичко. Всичко започва да се обърква, когато си на 25.
Според много психолози времето между средата на 20-те и средата на 30-те години е особено критично. Тогава „истинският живот” обикновено ни удря под кръста – завършваме образованието си, започваме работа, навлизаме в семейни взаимоотношения и започваме да променяме самоосъзнаването си от безгрижни младежи към истински възрастни хора.
„Като цяло хората в тази възраст са телесно здрави. На пръв поглед това не е кризисен момент и би трябвало да е част от естествения път на развитие. Но фактически в реалността, в която живеем сега,
липсват възможности за планиране на отдалечени събития, тъй като в глобален план има липса на перспективи и на устойчивост”, смята българският психолог и психиатър д-р Владимир Наков. Вината за това не е единствено в характерните възрастови особености, а и в културния и политическия контекст, в който живеем.
www.obekti.bg
Sunday, April 3, 2016
Снимки разкриват преливащите цветове на пауновите пера под микроскоп
От край време човекът се възхищава на пауна за пъстроцветното му оперение. В новата си серия от снимки канадският фотограф Уолдо Нел е уловил микроскопичната структура, която се крие зад тези зашеметяващи шарки в невероятни детайли.
Става дума за явление, известно като иридесценция, при което цветът на дадена повърхност се променя с промяната на зрителния ъгъл. В животинския свят то може да се види и в крилата на пеперудите, водните кончета и някои видове бръмбари. В структурно отношение това е близко до фотонните кристали. Тези материали притежават изключително прецизна решетъчна структура, която кара светлината да се отразява от повърхността по такъв начин, че да създаде зрителното възприятие за цвят, но този цвят не е фиксиран, а зависи от ъгъла на отражение.
Но някои естествени фотонни кристали – като например тези по крилете на рибарчето, или на черното лале, известно като „кралицата на нощта“ – не зависят от зрителния ъгъл. Те разпръскват светлината селективно, подобно на дифракционна решетка. Ефектът е подобен на този, при който светлината се пречупва от малките вдлъбнатини по повърхността на едно CD, водейки до дъгоцветни отблясъци. Преплетените власинки в пауновите пера също имат такава структура – оттам идват техните невероятни цветове.
Става дума за явление, известно като иридесценция, при което цветът на дадена повърхност се променя с промяната на зрителния ъгъл. В животинския свят то може да се види и в крилата на пеперудите, водните кончета и някои видове бръмбари. В структурно отношение това е близко до фотонните кристали. Тези материали притежават изключително прецизна решетъчна структура, която кара светлината да се отразява от повърхността по такъв начин, че да създаде зрителното възприятие за цвят, но този цвят не е фиксиран, а зависи от ъгъла на отражение.
Но някои естествени фотонни кристали – като например тези по крилете на рибарчето, или на черното лале, известно като „кралицата на нощта“ – не зависят от зрителния ъгъл. Те разпръскват светлината селективно, подобно на дифракционна решетка. Ефектът е подобен на този, при който светлината се пречупва от малките вдлъбнатини по повърхността на едно CD, водейки до дъгоцветни отблясъци. Преплетените власинки в пауновите пера също имат такава структура – оттам идват техните невероятни цветове.
www.obekti.bg
Subscribe to:
Posts (Atom)