В седмицата на българската литература си говорим за български автори – знайни и незнайни. Повечето хора свързват българската литература само с художествените произведения. Родните творби обаче не са свързани единствено с творческата фантазия. Днес ще ви запозная с една много интересна личност, за която малко от вас може би са чували – Димитър Съселов – и неговата научно-популярна книга „Животът на свръхземите“ (изд. „Изток-Запад“).
Димитър Съселов е астроном, професор в „Харвард“. Да, да, в онзи „Харвард“. Роден е в София, през 1961 г., внук е на Димитър Съселов, историк и автор на исторически студии за прабългарите, сред които и книгата „Българите в древността отсам и отвъд Памир“. Впрочем и баща му се казва Димитър Съселов и явно доста си харесват името. Астрономът Съселов следва във Физическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски“. Още студент, негово изследване по астрономия е публикувано в международно научно издание и получава покана от Световната астрономическа асоциация за специализация в университета в Торонто, Канада. Между 1999 г. и 2003 г. е главен лектор в Департамента по Астрономия в „Харвард“. Понастоящем е директор на Центъра по астрофизика „ Харвард-Смитсониън“ и на новия мултидисциплинарен център Origins of Life Initiative, който събира учени от различни области за изследване на живота в контекста на Вселената.
Димитър Съселов е астроном, професор в „Харвард“. Да, да, в онзи „Харвард“. Роден е в София, през 1961 г., внук е на Димитър Съселов, историк и автор на исторически студии за прабългарите, сред които и книгата „Българите в древността отсам и отвъд Памир“. Впрочем и баща му се казва Димитър Съселов и явно доста си харесват името. Астрономът Съселов следва във Физическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски“. Още студент, негово изследване по астрономия е публикувано в международно научно издание и получава покана от Световната астрономическа асоциация за специализация в университета в Торонто, Канада. Между 1999 г. и 2003 г. е главен лектор в Департамента по Астрономия в „Харвард“. Понастоящем е директор на Центъра по астрофизика „ Харвард-Смитсониън“ и на новия мултидисциплинарен център Origins of Life Initiative, който събира учени от различни области за изследване на живота в контекста на Вселената.
Сами виждате, че говорим за един наистина сериозен човек с доста впечатляваща биография, който знае за какво говори. Любителите на физиката и астрономията може би са засичали неговата книга из книжарниците, но като мен доста често са я подминавали с много скептицизъм. На пръв поглед книгата на Съселов прилича на нещо езотерично и измислено, което само е минало покрай научната тематика и й е помахало свенливо. Когато прочетете дългото подзаглавие обаче, започвате да се замисляте дали пък не е книга, която всъщност си заслужава времето, парите и нервите.
В „Животът на свръхземите“ Съселов ни разказва за екзопланетите (така се наричат планетите, които обикалят около други звезди), как се е зародила идеята те да бъдат търсени, как се случва и развива целият процес на тяхното намиране и защо това е важно. На няколко места в книгата Съселов разказва за моменти, в които собствените му виждания са били разбити за отрицателно време, как е приел новата информация и е започнал да борави с нея. Което е чудесно, защото показва, че Съселов е учен до мозъка на костите си (поне за мен). Личи си, че този чудесен човек си разбира от работата (а и не само от нея – засяга теми, за които бихме очаквали да четем в книги, ориентирани към биология или химия) и много си я обича.
Стилът му на писане се намира точно в златната среда между двете крайности, които се срещат в научнопопулярната литература: Съселов говори за сложни неща по един особено лек, разбираем и приятен начин. И все пак си личи, че книгата е насочена към публика, която има някакъв бегъл интерес към физика и астрономия.
Като лекота на изказа бих го сравнила с Карл Сейгън или Бил Брайсън, с тази разлика, че при Съселов липсват философски поставените въпроси на Сейгън и хумористичната нотка на Брайсън. Което не означава, че „Животът на свръхземите“ не те хвърля в размисъл. Напротив, но го прави по един не толкова пряк начин, леко разсеяно и небрежно, а и в крайна сметка зависи какво би могло да ви хвърли в размисъл. (Аз се опитвах да асимилирам мащабите на Юпитер около 20 минути…)
В подобен тип научнопопулярна литература, която е с ролята на въвеждаща в сферата, винаги има основни неща, които неизбежно се повтарят. Като започнем от структурата на нашата Слънчева система и обектите в нея и се стигне до известни учени. А ако имате някакви основни знания по темата, не би трябвало въведенията да представляват интерес, но все пак те са интригуващи и завладяващи. Всеки автор има свой начин да разгърне основните теми, да разкаже за Исак Нютон или Коперник. Димитър Съселов не отстъпва на по-известните популяризатори и описва живо, цветно и картинно.
Единственият „минус“ на книгата му е, че е твърде кратка. Искам още!
„Животът на свръхземите“ е изключително интересна и приятна творба. Много подходяща за млади хора, които нямат опит с научните книги, или за някой, който желае да чете научнопопулярна книга, без да се натоварва с излишни термини и отклонения, които задълбават в дълбоките физични слоеве. Като прибавим това, че Димитър Съселов е българин ( при това морски човек, нищо, че е роден в София)… Не подминавайте тази привидно подозрителна книга, когато влезнете в книжарницата следващия път. „Животът на свръхземите“ и авторът й заслужават вашето внимание и любов, а в замяна ще ви разкажат за един наистина вълнуващ свят на далечни планети, звезди и научни главоблъсканици.
В „Животът на свръхземите“ Съселов ни разказва за екзопланетите (така се наричат планетите, които обикалят около други звезди), как се е зародила идеята те да бъдат търсени, как се случва и развива целият процес на тяхното намиране и защо това е важно. На няколко места в книгата Съселов разказва за моменти, в които собствените му виждания са били разбити за отрицателно време, как е приел новата информация и е започнал да борави с нея. Което е чудесно, защото показва, че Съселов е учен до мозъка на костите си (поне за мен). Личи си, че този чудесен човек си разбира от работата (а и не само от нея – засяга теми, за които бихме очаквали да четем в книги, ориентирани към биология или химия) и много си я обича.
Стилът му на писане се намира точно в златната среда между двете крайности, които се срещат в научнопопулярната литература: Съселов говори за сложни неща по един особено лек, разбираем и приятен начин. И все пак си личи, че книгата е насочена към публика, която има някакъв бегъл интерес към физика и астрономия.
Като лекота на изказа бих го сравнила с Карл Сейгън или Бил Брайсън, с тази разлика, че при Съселов липсват философски поставените въпроси на Сейгън и хумористичната нотка на Брайсън. Което не означава, че „Животът на свръхземите“ не те хвърля в размисъл. Напротив, но го прави по един не толкова пряк начин, леко разсеяно и небрежно, а и в крайна сметка зависи какво би могло да ви хвърли в размисъл. (Аз се опитвах да асимилирам мащабите на Юпитер около 20 минути…)
В подобен тип научнопопулярна литература, която е с ролята на въвеждаща в сферата, винаги има основни неща, които неизбежно се повтарят. Като започнем от структурата на нашата Слънчева система и обектите в нея и се стигне до известни учени. А ако имате някакви основни знания по темата, не би трябвало въведенията да представляват интерес, но все пак те са интригуващи и завладяващи. Всеки автор има свой начин да разгърне основните теми, да разкаже за Исак Нютон или Коперник. Димитър Съселов не отстъпва на по-известните популяризатори и описва живо, цветно и картинно.
Единственият „минус“ на книгата му е, че е твърде кратка. Искам още!
„Животът на свръхземите“ е изключително интересна и приятна творба. Много подходяща за млади хора, които нямат опит с научните книги, или за някой, който желае да чете научнопопулярна книга, без да се натоварва с излишни термини и отклонения, които задълбават в дълбоките физични слоеве. Като прибавим това, че Димитър Съселов е българин ( при това морски човек, нищо, че е роден в София)… Не подминавайте тази привидно подозрителна книга, когато влезнете в книжарницата следващия път. „Животът на свръхземите“ и авторът й заслужават вашето внимание и любов, а в замяна ще ви разкажат за един наистина вълнуващ свят на далечни планети, звезди и научни главоблъсканици.
azcheta.com
"Животът на свръхземите" - Димитър Съсълов
Напоследък започнах да се дразня от някои популяризатори на науката, които със своя патетизъм, по-скоро отблъскват публиката, отколкото да я привличат. Точно заради това книгата на Съсълов дойде в най-точния момент. Написана изключително простичко и разбираемо, с достатъчно схеми и обяснителни бележки, тя върши много повече работа от високопарните изказвания на повечето научни популисти, а смиреният тон напомня на незабравимия Карл Сейгън.
Не знам дали се дължи на шрифта и яркостта, но доста време, докато се натъквах на книгата по книжарниците, четях погрешно заглавието. Вместо "свръхземите" четях свръхземните". Което поради неинформираността ми за съдържанието и анотацията, ме караше да мисля, че става въпрос за поредните спекулации с извънземни. Е, не става въпрос за малки зелени човечета, а за планети, които имат потенциала да развият живот.
Книгата е разделена на две части - "Свръх-Земя" и "Извори на живота".
В първата част Съсълов ни запознава с основното устройство на планетите - тези в нашата Слънчева система, и тези извън нея - които той нарича с екзотичното име "екзопланети". За мен беше супер информативно да разбера какви са разликите между газовия гигант Юпитер и нашите малки "братовчеди" - Меркурий, Венера и Марс, и защо е невъзможно планета, със състава на Юпитер да обикаля близо до звезда. Невъзможно ли казах? Я, погледнете 51 Pegasi b, наречена още "горещия Юпитер", която обикаля слънцето си едва за 4 дни! Оказва се, че това се дължи на феномена "миграция на планетите" - изместване на орбитата, в резултат от образуването на самата планета. Тази нова информация обнадеждава учените, че с наличната тогава технология, те имат възможността да търсят подобни на нашата Земя планети. Оказва, че има и много други.
"Само помислете: имаме изгарящо нажежени планети, върху чиято повърхност пада дъжд от желязо; имаме атмосфери със скорости на вятъра от порядъка на 1800 км/ч, а също и планетни системи с две слънца... Познаваме и извънземен свят, който на всеки три месеца буквално докосва повърхността на своята звезда..."
След като е хванал интереса ни, Съсълов ни въвежда в същината на нещата. Как да локализираш планета, която е умопомрачително далеч от теб, която не само не свети, ами и околните й слънца заслепяват телескопа ти. Оказва се, че има четири основни начина, които използвайки отношението на масите между звездата и планетата, позволяват откриването на самите екзопланети.
1. Астрометрия - Изместване на звездата, под влияние на друго орбитиращо тяло, като се вземат за фон стационарни звезди.
2.Ефекта на Доплер - Който важи не само за звук, ами и за светлина. Учените наблюдават промени в светлинния спектър, които да им дадат информация за скоростта, орбиталния период и масата на телата.
3.Времеви вариации - Циклични повторения, като тези на пулсарите. Всичко, което се повтаря е някаква сигурност, отправна точка, от където може да се гради
4.Метод на гравитационна леща - Той взима за основа Общата теория на относителността на Айнщайн и изследва измененията на светлината от фоновите звезди, поради гравитацията на наблюдаваното слънце.
Най-полезен е третият метод. Учените започват да търсят пасажи - периодично преминаване на планетата пред централната звезда.
Втората част от книгата се фокусира предимно върху нашата планета. Оказва се, че половината отговори, които търсим на другия край на Космоса, може би се крият под самите ни крака. Строежът на Земята ни, историята на нейното формиране и наличието на подходящи условия за живот, са важни елементи за разбирането ни на екзопланетите. Тоест, трябва да търсим планети със сходни условия за живот, като тези, които са довели до нашата поява. В тази част на книгата намерих една от най-точните дефиниции на живота - "себеподдържаща се химична система, способна на Дарвинова еволюция".
Какво да кажем за самия автор. Той се оказа българин! Професор в Харвардския университет, който не само е блестящ учен, работещ в един от най-вълнуващите раздели на астрономията, ами и пише книги с лекотата на обигран писател. Някой ще ми обясни ли, защо такива хора не ги виждаме често по телевизията? Много бих искал да знам...
"Животът на свръхземите" се комбинира чудесно с "Бледа синя точица" на Сейгън. Втората ни показва колко малки и незначителни сме в целия Космос, а първата ни дава надеждата, че можем да открием събратя, захвърлени като нас в нищото. Разбираема, увлекателна и информативна. Какво повече да иска човек.
izumen.blogspot.bg
No comments:
Post a Comment