"ПЪТЕКИ между слънцето и тъмнината"
Saturday, October 31, 2015
„Животът на свръхземите“, или из красивия български ум
В седмицата на българската литература си говорим за български автори – знайни и незнайни. Повечето хора свързват българската литература само с художествените произведения. Родните творби обаче не са свързани единствено с творческата фантазия. Днес ще ви запозная с една много интересна личност, за която малко от вас може би са чували – Димитър Съселов – и неговата научно-популярна книга „Животът на свръхземите“ (изд. „Изток-Запад“).
Димитър Съселов е астроном, професор в „Харвард“. Да, да, в онзи „Харвард“. Роден е в София, през 1961 г., внук е на Димитър Съселов, историк и автор на исторически студии за прабългарите, сред които и книгата „Българите в древността отсам и отвъд Памир“. Впрочем и баща му се казва Димитър Съселов и явно доста си харесват името. Астрономът Съселов следва във Физическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски“. Още студент, негово изследване по астрономия е публикувано в международно научно издание и получава покана от Световната астрономическа асоциация за специализация в университета в Торонто, Канада. Между 1999 г. и 2003 г. е главен лектор в Департамента по Астрономия в „Харвард“. Понастоящем е директор на Центъра по астрофизика „ Харвард-Смитсониън“ и на новия мултидисциплинарен център Origins of Life Initiative, който събира учени от различни области за изследване на живота в контекста на Вселената.
Димитър Съселов е астроном, професор в „Харвард“. Да, да, в онзи „Харвард“. Роден е в София, през 1961 г., внук е на Димитър Съселов, историк и автор на исторически студии за прабългарите, сред които и книгата „Българите в древността отсам и отвъд Памир“. Впрочем и баща му се казва Димитър Съселов и явно доста си харесват името. Астрономът Съселов следва във Физическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски“. Още студент, негово изследване по астрономия е публикувано в международно научно издание и получава покана от Световната астрономическа асоциация за специализация в университета в Торонто, Канада. Между 1999 г. и 2003 г. е главен лектор в Департамента по Астрономия в „Харвард“. Понастоящем е директор на Центъра по астрофизика „ Харвард-Смитсониън“ и на новия мултидисциплинарен център Origins of Life Initiative, който събира учени от различни области за изследване на живота в контекста на Вселената.
Сами виждате, че говорим за един наистина сериозен човек с доста впечатляваща биография, който знае за какво говори. Любителите на физиката и астрономията може би са засичали неговата книга из книжарниците, но като мен доста често са я подминавали с много скептицизъм. На пръв поглед книгата на Съселов прилича на нещо езотерично и измислено, което само е минало покрай научната тематика и й е помахало свенливо. Когато прочетете дългото подзаглавие обаче, започвате да се замисляте дали пък не е книга, която всъщност си заслужава времето, парите и нервите.
В „Животът на свръхземите“ Съселов ни разказва за екзопланетите (така се наричат планетите, които обикалят около други звезди), как се е зародила идеята те да бъдат търсени, как се случва и развива целият процес на тяхното намиране и защо това е важно. На няколко места в книгата Съселов разказва за моменти, в които собствените му виждания са били разбити за отрицателно време, как е приел новата информация и е започнал да борави с нея. Което е чудесно, защото показва, че Съселов е учен до мозъка на костите си (поне за мен). Личи си, че този чудесен човек си разбира от работата (а и не само от нея – засяга теми, за които бихме очаквали да четем в книги, ориентирани към биология или химия) и много си я обича.
Стилът му на писане се намира точно в златната среда между двете крайности, които се срещат в научнопопулярната литература: Съселов говори за сложни неща по един особено лек, разбираем и приятен начин. И все пак си личи, че книгата е насочена към публика, която има някакъв бегъл интерес към физика и астрономия.
Като лекота на изказа бих го сравнила с Карл Сейгън или Бил Брайсън, с тази разлика, че при Съселов липсват философски поставените въпроси на Сейгън и хумористичната нотка на Брайсън. Което не означава, че „Животът на свръхземите“ не те хвърля в размисъл. Напротив, но го прави по един не толкова пряк начин, леко разсеяно и небрежно, а и в крайна сметка зависи какво би могло да ви хвърли в размисъл. (Аз се опитвах да асимилирам мащабите на Юпитер около 20 минути…)
В подобен тип научнопопулярна литература, която е с ролята на въвеждаща в сферата, винаги има основни неща, които неизбежно се повтарят. Като започнем от структурата на нашата Слънчева система и обектите в нея и се стигне до известни учени. А ако имате някакви основни знания по темата, не би трябвало въведенията да представляват интерес, но все пак те са интригуващи и завладяващи. Всеки автор има свой начин да разгърне основните теми, да разкаже за Исак Нютон или Коперник. Димитър Съселов не отстъпва на по-известните популяризатори и описва живо, цветно и картинно.
Единственият „минус“ на книгата му е, че е твърде кратка. Искам още!
„Животът на свръхземите“ е изключително интересна и приятна творба. Много подходяща за млади хора, които нямат опит с научните книги, или за някой, който желае да чете научнопопулярна книга, без да се натоварва с излишни термини и отклонения, които задълбават в дълбоките физични слоеве. Като прибавим това, че Димитър Съселов е българин ( при това морски човек, нищо, че е роден в София)… Не подминавайте тази привидно подозрителна книга, когато влезнете в книжарницата следващия път. „Животът на свръхземите“ и авторът й заслужават вашето внимание и любов, а в замяна ще ви разкажат за един наистина вълнуващ свят на далечни планети, звезди и научни главоблъсканици.
В „Животът на свръхземите“ Съселов ни разказва за екзопланетите (така се наричат планетите, които обикалят около други звезди), как се е зародила идеята те да бъдат търсени, как се случва и развива целият процес на тяхното намиране и защо това е важно. На няколко места в книгата Съселов разказва за моменти, в които собствените му виждания са били разбити за отрицателно време, как е приел новата информация и е започнал да борави с нея. Което е чудесно, защото показва, че Съселов е учен до мозъка на костите си (поне за мен). Личи си, че този чудесен човек си разбира от работата (а и не само от нея – засяга теми, за които бихме очаквали да четем в книги, ориентирани към биология или химия) и много си я обича.
Стилът му на писане се намира точно в златната среда между двете крайности, които се срещат в научнопопулярната литература: Съселов говори за сложни неща по един особено лек, разбираем и приятен начин. И все пак си личи, че книгата е насочена към публика, която има някакъв бегъл интерес към физика и астрономия.
Като лекота на изказа бих го сравнила с Карл Сейгън или Бил Брайсън, с тази разлика, че при Съселов липсват философски поставените въпроси на Сейгън и хумористичната нотка на Брайсън. Което не означава, че „Животът на свръхземите“ не те хвърля в размисъл. Напротив, но го прави по един не толкова пряк начин, леко разсеяно и небрежно, а и в крайна сметка зависи какво би могло да ви хвърли в размисъл. (Аз се опитвах да асимилирам мащабите на Юпитер около 20 минути…)
В подобен тип научнопопулярна литература, която е с ролята на въвеждаща в сферата, винаги има основни неща, които неизбежно се повтарят. Като започнем от структурата на нашата Слънчева система и обектите в нея и се стигне до известни учени. А ако имате някакви основни знания по темата, не би трябвало въведенията да представляват интерес, но все пак те са интригуващи и завладяващи. Всеки автор има свой начин да разгърне основните теми, да разкаже за Исак Нютон или Коперник. Димитър Съселов не отстъпва на по-известните популяризатори и описва живо, цветно и картинно.
Единственият „минус“ на книгата му е, че е твърде кратка. Искам още!
„Животът на свръхземите“ е изключително интересна и приятна творба. Много подходяща за млади хора, които нямат опит с научните книги, или за някой, който желае да чете научнопопулярна книга, без да се натоварва с излишни термини и отклонения, които задълбават в дълбоките физични слоеве. Като прибавим това, че Димитър Съселов е българин ( при това морски човек, нищо, че е роден в София)… Не подминавайте тази привидно подозрителна книга, когато влезнете в книжарницата следващия път. „Животът на свръхземите“ и авторът й заслужават вашето внимание и любов, а в замяна ще ви разкажат за един наистина вълнуващ свят на далечни планети, звезди и научни главоблъсканици.
azcheta.com
"Животът на свръхземите" - Димитър Съсълов
Напоследък започнах да се дразня от някои популяризатори на науката, които със своя патетизъм, по-скоро отблъскват публиката, отколкото да я привличат. Точно заради това книгата на Съсълов дойде в най-точния момент. Написана изключително простичко и разбираемо, с достатъчно схеми и обяснителни бележки, тя върши много повече работа от високопарните изказвания на повечето научни популисти, а смиреният тон напомня на незабравимия Карл Сейгън.
Не знам дали се дължи на шрифта и яркостта, но доста време, докато се натъквах на книгата по книжарниците, четях погрешно заглавието. Вместо "свръхземите" четях свръхземните". Което поради неинформираността ми за съдържанието и анотацията, ме караше да мисля, че става въпрос за поредните спекулации с извънземни. Е, не става въпрос за малки зелени човечета, а за планети, които имат потенциала да развият живот.
Книгата е разделена на две части - "Свръх-Земя" и "Извори на живота".
В първата част Съсълов ни запознава с основното устройство на планетите - тези в нашата Слънчева система, и тези извън нея - които той нарича с екзотичното име "екзопланети". За мен беше супер информативно да разбера какви са разликите между газовия гигант Юпитер и нашите малки "братовчеди" - Меркурий, Венера и Марс, и защо е невъзможно планета, със състава на Юпитер да обикаля близо до звезда. Невъзможно ли казах? Я, погледнете 51 Pegasi b, наречена още "горещия Юпитер", която обикаля слънцето си едва за 4 дни! Оказва се, че това се дължи на феномена "миграция на планетите" - изместване на орбитата, в резултат от образуването на самата планета. Тази нова информация обнадеждава учените, че с наличната тогава технология, те имат възможността да търсят подобни на нашата Земя планети. Оказва, че има и много други.
"Само помислете: имаме изгарящо нажежени планети, върху чиято повърхност пада дъжд от желязо; имаме атмосфери със скорости на вятъра от порядъка на 1800 км/ч, а също и планетни системи с две слънца... Познаваме и извънземен свят, който на всеки три месеца буквално докосва повърхността на своята звезда..."
След като е хванал интереса ни, Съсълов ни въвежда в същината на нещата. Как да локализираш планета, която е умопомрачително далеч от теб, която не само не свети, ами и околните й слънца заслепяват телескопа ти. Оказва се, че има четири основни начина, които използвайки отношението на масите между звездата и планетата, позволяват откриването на самите екзопланети.
1. Астрометрия - Изместване на звездата, под влияние на друго орбитиращо тяло, като се вземат за фон стационарни звезди.
2.Ефекта на Доплер - Който важи не само за звук, ами и за светлина. Учените наблюдават промени в светлинния спектър, които да им дадат информация за скоростта, орбиталния период и масата на телата.
3.Времеви вариации - Циклични повторения, като тези на пулсарите. Всичко, което се повтаря е някаква сигурност, отправна точка, от където може да се гради
4.Метод на гравитационна леща - Той взима за основа Общата теория на относителността на Айнщайн и изследва измененията на светлината от фоновите звезди, поради гравитацията на наблюдаваното слънце.
Най-полезен е третият метод. Учените започват да търсят пасажи - периодично преминаване на планетата пред централната звезда.
Втората част от книгата се фокусира предимно върху нашата планета. Оказва се, че половината отговори, които търсим на другия край на Космоса, може би се крият под самите ни крака. Строежът на Земята ни, историята на нейното формиране и наличието на подходящи условия за живот, са важни елементи за разбирането ни на екзопланетите. Тоест, трябва да търсим планети със сходни условия за живот, като тези, които са довели до нашата поява. В тази част на книгата намерих една от най-точните дефиниции на живота - "себеподдържаща се химична система, способна на Дарвинова еволюция".
Какво да кажем за самия автор. Той се оказа българин! Професор в Харвардския университет, който не само е блестящ учен, работещ в един от най-вълнуващите раздели на астрономията, ами и пише книги с лекотата на обигран писател. Някой ще ми обясни ли, защо такива хора не ги виждаме често по телевизията? Много бих искал да знам...
"Животът на свръхземите" се комбинира чудесно с "Бледа синя точица" на Сейгън. Втората ни показва колко малки и незначителни сме в целия Космос, а първата ни дава надеждата, че можем да открием събратя, захвърлени като нас в нищото. Разбираема, увлекателна и информативна. Какво повече да иска човек.
izumen.blogspot.bg
Thursday, October 29, 2015
Джани Родари: В страната на лъжите истината е болест
На 23 октомври тази година се навършиха 95 години от рождението на италианския писател Джани Родари. Определян е като най-големия италиански автор на детска литература. Знаменити са книгите му „Приключенията на Лукчо“, „Джелосомино в страната на лъжците“, „Животни без зоопарк“ и др. Награждаван е с медал „Ханс Кристиан Андерсен“. Творчеството му е превеждано на много езици, включително и на български. Работил е и като журналист. Умира през 1980 г.
Представяме ви избрани цитати от Джани Родари, публикувани от Lira.bg.
„Реалността може да бъде пусната през главния вход, но пък може да влезе и през прозореца, което е много по-забавно.“
„Ако трябва да научим децата да мислят, трябва първо да ги научим да измислят.“
„Сълзата на детето тежи по-малко от капризен вятър, но сълзата на гладното дете тежи повече от цялата Земя.“
„Вярвам, че приказките, стари и нови, образоват ума. Приказката е мястото на хипотезите. Тя може да ни даде ключовете, за да влезем в реалността по нови пътища и помага на детето да научи за света.“
„В страната на лъжите истината е болест.“
„Изключването на телевизора с цел четене на книга кара децата да намразват четенето.“
„Грешките са необходими, полезни като хляба и често красиви. Пример – кулата в Пиза.“
„Ето историята за един човечец, попаднал в града кой знае откъде. Трябвало да вземе, за да стигне до катедралата, най-напред трамвай номер три, а после номер едно. Въобразява си, че ще икономиса един билет, като вземе трамвай номер четири. Тази история би могла да помогне на децата да различават правилното събиране от невъзможното.“
„Чудят се всички момиченца,
чудят се всички момченца:
небето е цяло, едно,
а е на всички оченца
То е мое, когато го гледам,
и на тоя до мен, и на тебе,
на царя, на градинаря,
на поета, на малкото бебе.
Няма бедняк така беден,
че да не го притежава.
За лъва и за зайчето то е
обща въздушна държава
И никак не се изхабява,
ако пръв го погледне съседа,
не става по-малко красиво,
за който последен го гледа.
А щом е така – питат всички
момиченца и момченца, -
защо е небето цяло,
а земята на малки парченца?“ – „Небето е на всички“
„Кристалният Джакомо, макар и във вериги, бил по-силен от него, защото истината е по-силна от всяко нещо, по-светла от деня, по-страшна от ураган.“
„Вярно, пощенските марки
имат шарки
много ярки,
но лепилото по тях
и до днеска не разбрах
как го правят и защо
винаги да има то
вкус на тапа,
вкус на ряпа!
Няма ли един химик
със чувствителен език
да направи лепилата
по-приятни за децата!
И да имаме тогава
една серия такава:
хем със весели картинки,
хем със вкус на боровинки!“ – „Продавач на надежда“
„Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал…познайте какво?
Надежда! Надежда за всички.
“Купете! С отстъпка за вас!
Всеки трябва надежда да има!”
И на всеки бих давал аз,
колкото трябва за трима.
А на тоз, който няма пари
и само отвънка поглежда ,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.“ – „Надежда за всички“
Представяме ви избрани цитати от Джани Родари, публикувани от Lira.bg.
„Реалността може да бъде пусната през главния вход, но пък може да влезе и през прозореца, което е много по-забавно.“
„Ако трябва да научим децата да мислят, трябва първо да ги научим да измислят.“
„Сълзата на детето тежи по-малко от капризен вятър, но сълзата на гладното дете тежи повече от цялата Земя.“
„Вярвам, че приказките, стари и нови, образоват ума. Приказката е мястото на хипотезите. Тя може да ни даде ключовете, за да влезем в реалността по нови пътища и помага на детето да научи за света.“
„В страната на лъжите истината е болест.“
„Изключването на телевизора с цел четене на книга кара децата да намразват четенето.“
„Грешките са необходими, полезни като хляба и често красиви. Пример – кулата в Пиза.“
„Ето историята за един човечец, попаднал в града кой знае откъде. Трябвало да вземе, за да стигне до катедралата, най-напред трамвай номер три, а после номер едно. Въобразява си, че ще икономиса един билет, като вземе трамвай номер четири. Тази история би могла да помогне на децата да различават правилното събиране от невъзможното.“
„Чудят се всички момиченца,
чудят се всички момченца:
небето е цяло, едно,
а е на всички оченца
То е мое, когато го гледам,
и на тоя до мен, и на тебе,
на царя, на градинаря,
на поета, на малкото бебе.
Няма бедняк така беден,
че да не го притежава.
За лъва и за зайчето то е
обща въздушна държава
И никак не се изхабява,
ако пръв го погледне съседа,
не става по-малко красиво,
за който последен го гледа.
А щом е така – питат всички
момиченца и момченца, -
защо е небето цяло,
а земята на малки парченца?“ – „Небето е на всички“
„Кристалният Джакомо, макар и във вериги, бил по-силен от него, защото истината е по-силна от всяко нещо, по-светла от деня, по-страшна от ураган.“
„Вярно, пощенските марки
имат шарки
много ярки,
но лепилото по тях
и до днеска не разбрах
как го правят и защо
винаги да има то
вкус на тапа,
вкус на ряпа!
Няма ли един химик
със чувствителен език
да направи лепилата
по-приятни за децата!
И да имаме тогава
една серия такава:
хем със весели картинки,
хем със вкус на боровинки!“ – „Продавач на надежда“
„Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал…познайте какво?
Надежда! Надежда за всички.
“Купете! С отстъпка за вас!
Всеки трябва надежда да има!”
И на всеки бих давал аз,
колкото трябва за трима.
А на тоз, който няма пари
и само отвънка поглежда ,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.“ – „Надежда за всички“
www.obekti.bg
БНР представи проекта за първата компютърна игра за Габрово – Gabroville
БНР – програма „Христо Ботев“ представи проекта за първата историческа градска компютърна игра у нас за Габрово. Авторът на концепцията и проекта Момчил Цонев гостува на предаването „Артефир”.
интервюто с Момчил Цонев на сайта на БНР тук
Gabroville ще представи с анимация най-уникалните габровски факти и места, олицетворение на марката Габрово. С помощта на играта в две версии – на български и на английски език, повече хора в България и по света ще научат за най-големите постижения на Габрово и габровци. Тази година отбелязваме 155-годишнината от обявяването на Габрово за град и проектът ще преосмисли историята, културното ни наследство и памет по нестандартен начин, чрез езика на съвременните изкуства.
Всичко за предстоящата компютърна игра за Габрово може да откриете на презентационния сайт www.gabroville.com
интервюто с Момчил Цонев на сайта на БНР тук
Gabroville ще представи с анимация най-уникалните габровски факти и места, олицетворение на марката Габрово. С помощта на играта в две версии – на български и на английски език, повече хора в България и по света ще научат за най-големите постижения на Габрово и габровци. Тази година отбелязваме 155-годишнината от обявяването на Габрово за град и проектът ще преосмисли историята, културното ни наследство и памет по нестандартен начин, чрез езика на съвременните изкуства.
Всичко за предстоящата компютърна игра за Габрово може да откриете на презентационния сайт www.gabroville.com
Играта Gabroville се създава по проекта „Българският МанчестАРТ – Изкуство, труд и постоянство“ на сдружение Обществен комитет „Васил Левски“ – Габрово с подкрепата на Програма „Култура“ на Община Габрово през 2015 г.
Monday, October 26, 2015
Картини на Пикасо в Софийския международен литературен фестивал
78 литографии и 8 произведения на Пабло Пикасо ще гостуват в Националната галерия - филиал Двореца, от 30 октомври. Те са част от колекцията на Casa Natal - рождената къща-музей на художника в Малага, и са специално подбрани за България от нейния директор Хосе Мария Луна Агиляр.
Изложбата "Вечното търсене" ще включва произведения на Пикасо от 50-те и 60-те години на миналия век. Тя ще продължи до 25 януари и ще бъде придружена от детски ателиета и училищни посещения, организирани съвместно с фондация "Изиарт" и Министерството на образованието.
Изложбата е част от съпътстващата програма на софийския международен литературен фестивал.
Изложбата "Вечното търсене" ще включва произведения на Пикасо от 50-те и 60-те години на миналия век. Тя ще продължи до 25 януари и ще бъде придружена от детски ателиета и училищни посещения, организирани съвместно с фондация "Изиарт" и Министерството на образованието.
Изложбата е част от съпътстващата програма на софийския международен литературен фестивал.
www.kafene.bg
Sunday, October 25, 2015
Friday, October 23, 2015
Tuesday, October 20, 2015
Това сладко осиновено коте се мисли за порче
Това изоставено коте е намерено, когато е само на пет месеца, пише Bored Panda.
Комари е осиновена от семейство, което вече има пет фретки (декоративни порчета). Чрез тяхната любов и грижи котето бързо възвръща силите си. Петте мъжки пора веднага харесали своята нова другарка, а Комари започнала да се държи като своите заварени братя.
целия материал тук
www.obekti.bg
Комари е осиновена от семейство, което вече има пет фретки (декоративни порчета). Чрез тяхната любов и грижи котето бързо възвръща силите си. Петте мъжки пора веднага харесали своята нова другарка, а Комари започнала да се държи като своите заварени братя.
www.obekti.bg
Monday, October 19, 2015
Wednesday, October 14, 2015
Another Cuddly Friend, Meaning to Travel
It takes so long time to decide where to go, what root to take and which country to visit. It`s a hard decision, Buddy! Don`t be in a hurry, think smartly!
Toy Voyagers
Voyager of the Week: Twixx
Congratulations to Twixx, our Voyager of the Week!
Congratulations to Twixx, our Voyager of the Week!
Twixx has been on an epic journey. It began in November 2011, when Yosemite registered him on the website and sent him off on his travels.
Since then a a series of dedicated ToyVoyager hosts have helped Twixx to cover more than 12000 miles. His journey has covered Switzerland, Italy, France, Germany, England, Scotland and Finland so far and he has taken in some spectacular scenery along the way. For example this pic, taken by host Ravyna, is of the stunning Eilan Donan Castle in Scotland.
His adventures have even featured a bungee jump - a clever stunt sequence set up by host Jasper - which did not go un-noticed by other site members who flagged it up for special mention in the forum.
So, congratulations to Twixx. And big thanks to Yosemite, as well as all of the other excellent hosts that have made his journey so great: jo_mlp, sirkku-susanna, miapearl, -[Dino]-, Ravyna, Julie Hansen, Erika The Mouse, mcdaniels and Jasper.
www.toyvoyagers.com
Tuesday, October 13, 2015
25 от най-прекрасните пътища по света
Често възприемаме пътищата, по които пътуваме, за даденост. А не би трябвало. Те ни позволяват да стигнем по-лесно и по-безопасно до целта си. Освен това представляват и огромен източник на вдъхновение. Някои пътища се простират над океана, други криволичат високо в планините. Някои са чисто нови, други са от историческо значение. Няма нещо конкретно, което прави пътищата невероятни. Всичко в тях допринася за нашите прекрасни пътешествия, пише Earth Porn.
Ако обичате да пътувате с кола, то със сигурност ще оцените тази фотогалерия, посветена на 25 от най-красивите пътища по света.
Ако обичате да пътувате с кола, то със сигурност ще оцените тази фотогалерия, посветена на 25 от най-красивите пътища по света.
Магистралата в памет на Чанг Вей-шуй
Преди да бъде завършен, този път се е казвал магистралата Беий. След завършването си през 2006 г. е прекръстена. Свързва 3 големи града - Тайпе, Ню Тайпе и Илан.
Преди да бъде завършен, този път се е казвал магистралата Беий. След завършването си през 2006 г. е прекръстена. Свързва 3 големи града - Тайпе, Ню Тайпе и Илан.
www.obekti.bg
23 сватбени снимки, направени сред незабравими пейзажи по света
Съвсем скоро Junebug Weddings обявиха 50-те най-добри сватбени снимки от различни дестинации за миналата година.
Junebug Weddings са били домакини на конкурси по фотография за последните седем години и това е вторият годишен конкурс „Най-доброто от най-добрите дестинации“. Участвали са над 4000 снимки, авторите на които са от около 40 различни държави.
Представяме ви 23 от 50-те най-добри снимки:
Junebug Weddings са били домакини на конкурси по фотография за последните седем години и това е вторият годишен конкурс „Най-доброто от най-добрите дестинации“. Участвали са над 4000 снимки, авторите на които са от около 40 различни държави.
Представяме ви 23 от 50-те най-добри снимки:
www.obekti.bg
Wednesday, October 7, 2015
Дадоха 100 фотоапарата на бездомните в Лондон. Крайният резултат остави всички без думи
През юли тази година Cafе Art – великобританска инициатива, която позволява на бездомните да се изразяват чрез изкуство и фотография – даде 100 фотоапарата за еднократна употреба Fujifilm на хора без покрив над главата в Лондон. Кралското фотографско общество им ги обучава на най-основните неща. Накрая са помолени да направят снимки на тема „Моят Лондон“, пише Bored Panda.
80 от стоте фотоапарата са върнати. 2500 снимки са проявени. 20 от тях са избрани от съдии от Fujifilm, Amateur Photographer, Homeless Link, Christie’s и London Photo Festival. Дори бе стартирана Kickstarter кампания, която цел е да събере средства за превръщането на фотографиите календар за 2016 г.
„Всички събрани средства ще отидат за проекта – казва Cafe Art. – За принтиране на снимките и календара, за възнаграждение на спечелилите фотографи, за закупуването на арт материали за арт групите и т.н.“
80 от стоте фотоапарата са върнати. 2500 снимки са проявени. 20 от тях са избрани от съдии от Fujifilm, Amateur Photographer, Homeless Link, Christie’s и London Photo Festival. Дори бе стартирана Kickstarter кампания, която цел е да събере средства за превръщането на фотографиите календар за 2016 г.
„Всички събрани средства ще отидат за проекта – казва Cafe Art. – За принтиране на снимките и календара, за възнаграждение на спечелилите фотографи, за закупуването на арт материали за арт групите и т.н.“
"Редица от телефонни кабинки. Линкълнс Ин."
"Ляв ботуш, източен Лондон."
"Тунелът на природата или светлината и краят. Стратфорд."
"Всичко, което притежавам или торбите на живота."
"Минало и настояще. Град Лондон"
"Спукана гума, Хакни"
"Птица от Уест Енд, Уестминистър"
"Моята сянка. Хайд Парк"
Самият фотоапарат
www.obekti.bg
Subscribe to:
Posts (Atom)