Стивън Риц е учител в Бронкс. С нищо не се различавал от останалите си колеги. Докато един ден не преживял най-лошото, което човек може да преживее – едно от децата му починало.
Тази лична трагедия имала огромно въздействие върху Стивън, но не го пречупила.
Скоро той концентрирал усилията си върху това да помага на децата с най-непривилегированите деца в квартала. Започнал да преподава в училище, в което само 17% от учениците завършвали училище – останалите не можели да си вземат изпитите и отпадали.
Училището било раздирано от насилие и бедност, а много от децата, които ходели там, всекидневно гладували въпреки безплатната храна в училище.
Бронкс е сред местата, които диетолозите наричат „хранителна пустиня“ – което значи, че жителите на района нямат възможност да си набавят здравословна храна. Голямата част от хората купуват евтини нездравословни продукти или бързи закуски от кварталните будки.
Лошото качество на храните, освен че причинява физически заболявания, може да доведе и до психологически проблеми, особено при дете, което не знае откъде идва яденето му.
Стивън преподавал на деца, страдащи от най-различни проблеми. Някои от учениците му били в приемни домове или дори бездомни. 70% от тях имали били с различни увреждания като пряк резултат от некачествено пренатално хранене.
Един ден на Стивън му хрумнала идея. Всичко започнало, когато някой му подарил кутия с луковици на нарциси. Той ги скрил в класната стая зад един радиатор, защото се опасявал, че децата ще ги открият и ще започнат да се замерват с тях. Скоро обаче те започнали да растат, след което и разцъфнали. Растежът им впечатлил децата до необичайна степен.
Стивън си помислил, че ако децата харесват нарцисите толкова много, вероятно ще се заинтригуват и от други растения – например такива, които стават за ядене. С други думи, децата ще могат да отглеждат сами да си отглеждат храна, в класната стая.
И така дава началото на благотворителната организация Green Bronx Machine. Тя учи децата и младежите основите на здравословното хранене, дава им възможност сами да отглеждат зеленчуци и да носят реколтата у дома, за да я споделят със семействата си. Така прави възможно да се създаде учебна програма, центрирана около здравословното хранене и градинарството.
Днес благодарение на тази програма днес има множество училищни градинки и оранжерии не само в Бронкс, но и в останалите части на Ню Йорк, както и в други градове в САЩ. Тази практика помага младите хора да се хранят по-здравословно и да се ангажират със смислена работа. Същевременно, тъй като здравословното хранене помага на децата с концентрацията и справянето с учебните задачи, днес както успехът, така и посещаемостта на часовете сред младите градинари е по-висока от всякога. В класът на Стивън посещаемостта се покачва от 40 на 93% и всички негови ученици успешно взимат изпитите си.
Ето какво казва Стивън:
Да осигуриш достъп на децата до здравословна храна; да я отглеждат; да я прогнозират, да я анализират, да я разбират; да се занимават с нея там, където имат най-голяма нужда: точно тук, в училище.
И да можеш да го правиш със система, която им позволява да я споделят с родителите си у дома?
Какво по-хубаво от това?
Тази лична трагедия имала огромно въздействие върху Стивън, но не го пречупила.
Скоро той концентрирал усилията си върху това да помага на децата с най-непривилегированите деца в квартала. Започнал да преподава в училище, в което само 17% от учениците завършвали училище – останалите не можели да си вземат изпитите и отпадали.
Училището било раздирано от насилие и бедност, а много от децата, които ходели там, всекидневно гладували въпреки безплатната храна в училище.
Бронкс е сред местата, които диетолозите наричат „хранителна пустиня“ – което значи, че жителите на района нямат възможност да си набавят здравословна храна. Голямата част от хората купуват евтини нездравословни продукти или бързи закуски от кварталните будки.
Лошото качество на храните, освен че причинява физически заболявания, може да доведе и до психологически проблеми, особено при дете, което не знае откъде идва яденето му.
Стивън преподавал на деца, страдащи от най-различни проблеми. Някои от учениците му били в приемни домове или дори бездомни. 70% от тях имали били с различни увреждания като пряк резултат от некачествено пренатално хранене.
Един ден на Стивън му хрумнала идея. Всичко започнало, когато някой му подарил кутия с луковици на нарциси. Той ги скрил в класната стая зад един радиатор, защото се опасявал, че децата ще ги открият и ще започнат да се замерват с тях. Скоро обаче те започнали да растат, след което и разцъфнали. Растежът им впечатлил децата до необичайна степен.
Стивън си помислил, че ако децата харесват нарцисите толкова много, вероятно ще се заинтригуват и от други растения – например такива, които стават за ядене. С други думи, децата ще могат да отглеждат сами да си отглеждат храна, в класната стая.
И така дава началото на благотворителната организация Green Bronx Machine. Тя учи децата и младежите основите на здравословното хранене, дава им възможност сами да отглеждат зеленчуци и да носят реколтата у дома, за да я споделят със семействата си. Така прави възможно да се създаде учебна програма, центрирана около здравословното хранене и градинарството.
Днес благодарение на тази програма днес има множество училищни градинки и оранжерии не само в Бронкс, но и в останалите части на Ню Йорк, както и в други градове в САЩ. Тази практика помага младите хора да се хранят по-здравословно и да се ангажират със смислена работа. Същевременно, тъй като здравословното хранене помага на децата с концентрацията и справянето с учебните задачи, днес както успехът, така и посещаемостта на часовете сред младите градинари е по-висока от всякога. В класът на Стивън посещаемостта се покачва от 40 на 93% и всички негови ученици успешно взимат изпитите си.
Ето какво казва Стивън:
Да осигуриш достъп на децата до здравословна храна; да я отглеждат; да я прогнозират, да я анализират, да я разбират; да се занимават с нея там, където имат най-голяма нужда: точно тук, в училище.
И да можеш да го правиш със система, която им позволява да я споделят с родителите си у дома?
Какво по-хубаво от това?
www.obekti.bg
No comments:
Post a Comment