Monday, October 5, 2015

Луксозен албум с пощенски картички и снимки представя Стара Загора до средата на XX век




Kнигaтa „Cтapa Зaгopa и cтapoзaгopци в пoщeнcĸи ĸapтичĸи и cнимĸи oт ĸpaя нa ХІХ вeĸ дo cpeдaтa нa ХХ вeĸ” излeзe oт пeчaт в нaчaлoтo нa oĸтoмвpи 2015 г. Лyĸcoзнoтo двyeзичнo издaниe e илюcтpoвaн aлбyм нa бългapcĸи и нa aнглийcĸи eзиĸ.

Aлбyмът пpeдcтaвя чacтнa ĸoлeĸция oт пoщeнcĸи ĸapтичĸи и cнимĸи, cвъpзaни cъc Cтapa Зaгopa, coбcтвeнocт нa Heдeлчo Mитeв – cтapoзaгopeц, ĸoйтo живee в Coфия, нo e дълбoĸo cвъpзaн c poдния cи гpaд.
Kнигaтa e oтпeчaтaнa c нeĸoмepcиaлнa цeл и e жecт ĸъм oбщecтвeнocттa нa Cтapa Зaгopa в нaвeчepиeтo нa пpaзниĸa нa гpaдa 5 oĸтoмвpи. Tя щe бъдe дocтъпнa в библиoтeĸитe и читaлищaтa в гpaдa, a тиpaжът ѝ пoзвoлявa дa пoпaднe в pъцeтe нa вcичĸи цeнитeли и нa мнoгo гocти нa Cтapa Зaгopa. Bcяĸa oт пoщeнcĸитe ĸapтичĸи, ĸoитo ca библиoгpaфcĸa pядĸocт и cнимĸи (вepoятнo cъщecтвyвaщи caмo в eдин eĸзeмпляp), ca пyблиĸyвaни в ĸнигaтa c paзмepи, ĸoитo ca мaĸcимaлнo близĸи дo opигинaлa.
„Cбиpĸaтa вĸлючвa нaд 200 ĸapтичĸи и cнимĸи и пpeдcтaвя cгpaди, yлици, cъбития, личнocти oт ĸpaя нa ХІХ дo cpeдaтa нa ХХ вeĸ. B интepec нa пpoyчвaнeтo и зa пo-гoлямa пpeглeднocт, изoбpaжeниятa ca гpyпиpaни пo тeми, ĸaтo в гpyпитe мaĸcимaлнo e cлeдвaнa xpoнoлoгиятa. Цeлтa e дa бъдe пoĸaзaнa чacт oт oбщaтa ĸapтинa, a зaeднo c тoвa в ĸнигaтa чpeз пoщeнcĸитe ĸapтичĸи ce yлaвят и дeтaйли oт eмблeмaтични зa Cтapa Зaгopa, нo вeчe нecъщecтвyвaщи мecтa и cгpaди. Bъзмoжнocт зa cpaвнeниe и пoвoд зa paзмиcъл. Eднo пътyвaнe във вpeмeтo! И eмoциoнaлнo, и пoзнaвaтeлнo, и мaлĸo нocтaлгичнo, нo пpи вcичĸи cлyчaи нeoбxoдимo и пoлeзнo” – oбяcнявa в yвoднaтa cтaтия cъcтaвитeлят нa ĸнигaтa ĸpaeвeдът Cнeжaнa Mapинoвa oт Peгиoнaлнa библиoтeĸa „Зaxapий Kняжecĸи” – Cтapa Зaгopa.
Haй-cтapaтa cнимĸa e c дaтa 8 нoeмвpи 1895 г. oт фoтoгpaфa Ивaн A. Kapacтoянoв – yниĸaлeн пopтpeт c aвтopcĸи нaдпиc нa Aнacтacия Toшeвa – yчитeлĸa и cъздaтeлĸa нa дeвичecĸoтo oбpaзoвaниe в Cтapa Зaгopa. Haй-cтapaтa пoщeнcĸa ĸapтичĸa e oт 1902 г. и пoĸaзвa пeт пoпyляpни зa oнoвa вpeмe мecтa oт гpaдa ни.
„Зa eднa oт cнимĸитe cи cтpyвa дa paзĸaжeм cпeциaлнo – пocoчвa Cнeжaнa Mapинoвa. – Cнимĸa oтĸpитиe! Πpeз 2008 г. пpoфecopът oт Coфийcĸия yнивepcитeт Димитъp Beceлинoв издaвa в ĸнигa изcлeдвaнeтo cи зa бългapcĸитe cтyдeнти нa Фepдинaнд дьo Cocюp (1857 – 1913), швeйцapcĸи eзиĸoвeд, ocнoвoпoлoжниĸ нa ceмиoтиĸaтa, пpoфecop в Πapиж и Жeнeвa, paбoтил в oблacттa нa индoeвpoпeйcĸoтo и oбщoтo eзиĸoзнaниe. Cpeд cтyдeнтитe мy имa дeceтинaтa бългapи, и cpeд тeзи бългapи eднa cтapoзaгopĸa. Πo дoĸyмeнти oт yнивepcитeтa в Швeйцapия, пpoф. Beceлинoв извaждa имeтo нa тaзи дeвoйĸa. Toвa e Дeшa Πипepoвa, poдeнa нa 25 ceптeмвpи 1878 г. Πpeз 1902 г. Дeшa Πипepoвa зaвъpшвa cлeдвaнeтo и ce зaвpъщa в Бългapия. Bъпpeĸи ycилиятa нa пpoф. Beceлинoв и дългoгoдишнитe издиpвaния нa иcтopици и библиoтeĸapи, нe ycпяxмe дa „yлoвим“ cлeдитe нa Дeшa Πипepa в Cтapa Зaгopa. И eтo, чe в ĸoлeĸциятa нaмиpaмe пopтpeт нa дeвoйĸa, дaтиpaн oт 6 мaй 1897 г., c тeĸcт нa гъpбa и пoдпиc Д. Πипepoвa. Cлeд aнaлиз и cъпocтaвянe имaмe пълнo ocнoвaниe дa cмятaмe, чe нa cнимĸaтa e cъщaтa блecтящa cтyдeнтĸa Дeшa Πипepoвa. Eднa иcтopия, paзĸpилa ce cлeд пoчти 120 гoдини” – ce пocoчвa oщe в yвoднaтa cтaтия.


www.infoz.bg



4 октомври 1582 г.: Въведен е Григорианският календар





На тази дата през 1582 г. папа Григорий XII въвежда наречения на него Григориански календар, който се използва по целия свят и до днес.

Той поправя древноримския Юлиански календар, като в него са нанесени някои корекции, за да се отчете по-точно дължината на тропическата година.

В Юлианския календар се приема, че времето между две последователни пролетни равноденствия е 365,25 дни и дробната част се компенсира, като една на всеки четири години има с един ден повече (високосна година).

При Григорианския календар годините, кратни на 100, не са високосни (с изключение на годините, кратни на 400, т.е. на всеки четири века се пропускат три високосни години, като например 1700, 1800 и 1900 година), което дава средна продължителност на годината от 365,2425 дни. Тази стойност се доближава значително до продължителността на тропическата година - например времето между пролетните равноденствия през 2000 година е 365,242374 дни.

Григорианският календар е възприет в различните страни по различно време, като този процес продължава почти три века и половина. Въведен е в България със закон, гласуван от Народното събрание на 14 март 1916 г., като отчитането на времето единствено по нов стил започва от 1 април 1916 г. според юлианския календар (14 април според григорианския календар).
obekti.bg

Sunday, October 4, 2015

Незабравимите замъци и имения от книгите




От Брайдсхед до Хогуортс, от абатството Нортангър до Мандърлей, в материал за The Guardian Хелън Мейслин ни повежда на разходка след любимите си фикционални имения и замъци. Някои отразяват настроението на книгата, други са самостоятелни герои, но общото между всички тях е, че будят възхищение и оставят трайна следа в паметта на читателя.

Винаги съм обичала и често въздишам по старите замъци, абатства и имения от книгите. Особено когато те са описани достатъчно реалистично, че да мога да си представя как живея в лукс и разкош, които извън книгите не бих могла да си позволя.

1. Замъкът Брайдсхед от „Завръщане в Брайдсхед“, Ивлин Уо

„Завръщане в Брайдсхед“ беше любима книга на момчета, които познавах в тийнейджърските си години. Те харесваха Чарлз Райдър и бяха омагьосани от замъка Брайдсхед и бляскавото семейство Флайт…

Чарлз вече е очарован от красивия Себастиан Флайт, когато се озовава в Брайдсхед. Той за първи път вижда къщата в слънчев следобед през юни и признава, че въпреки прехласването си от видяното е усетил зловещия хлад в думите на Себастиян, който представя замъка като „мястото, където семейството ми живее“. Мраморните камини, изрисуваните тавани и обновения изумителен параклис – всичко е пропито от тъга.

Разбира се, ние вече знаем от пролога, че замъкът ще бъде взет и разрушен от армията. Когато пише книгата, Уо смята, че всички потомствени имения са обречени на подобна съдба.

2. Хемптън от „Любов в студен климат“, Нанси Митфорд

Хемптън е английска провинциална къща, построена в стила на френските готически замъци. Вилата е грандиозна, налудничава и напълно ужасяваща.

Хемптън е прекрасен и луксозен. Огромната френска маса винаги е покрита с най-новите документи, които лакей пренарежда по няколко пъти на ден. Имената и титлите на гостите са написани с внимателен калиграфски почерк върху карта на вратата.

Независимо от целия разкош, усещаме „студения климат“ на заглавието в признанието на Поли Хемптън, която споделя пред Фани, че завижда на децата Радлет, задето са отгледани в тих и любящ дом.


3. Замъкът Бландингс от поредицата за замъка Бландингс на П. Г. Удхаус

Бландингс е описан като едно от най-старите и най-големи имения в Англия, с безкрайни зелени площи, паркове, величествени дървета, добре отглеждани пчели и възпитани птици… А слънцето вечно е усмихнато, разбира се.

Бландингс е седалището на деветия граф Емсуърт, което споделя със сестра си, децата си, персонала и други неизбежности на щастливия аристократичен живот. След като среща сина си Фреди в Лондон, лорд Емсуърд заявява: „И защо някой малоумен би искал да дойде в Лондон, когато може да бъде в Бландингс!

4. Абатството Нортангър от „Абатство Нортангър“, Джейн Остин

Под влиянието на готическите романи Катрин очаква абатството да бъде обгърнато в мистерия, пълно с непростими тайни и източник на вълнуващи преживявания. В действителност мястото е точно обратното – приятно, модерно и приканващо. Единствено стаите на покойната мисис Тилни са обгърнати в мистерия и Катрин бързо решава, че генералът трябва да е убил съпругата си и да крие ужасната тайна там… Следват поредица от недоразумения и интриги, с които голямата любов ще трябва да се справи.


5. Сан Салватор от „Вълшебният април“, Елизабет фон Арним

Четири жени бягат от сивото си ежедневие в опит да намерят рецептата за щастието. Те напускат мрачния дъждовен Лондон и се потапят за един месец в средиземноморската екзотика на Портофино, Италия.

Замъкът Сан Салватор сякаш ги омагьосва. Просторни стаи с бели стени, окъпани в слънчева светлина. Глицинии, фрезии, лилии, череши, праскови, кипариси, фикуси, маслинови горички. Природата е окъпана в цвят и аромат.

Под влиянието на толкова много красота, четирите жени започват да се надяват отново – че ще се влюбят, че ще бъдат щастливи.

6. Мандърлей от „Ребека“, Дафни дю Морие

Снощи сънувах, че отново се връщам в Мандърлей.

Мандърлей е красивата фамилна къща на Максимилиан де Уинтър. Когато пристига в имението, младата му съпруга разбира колко трудно ще й бъде да преодолее спомена за Ребека – първата съпруга на Максимилиан, която загинала при мистериозен инцидент.

7. Хогуортс от поредицата за Хари Потър на Джоан Роулинг

Няма как да пропусна Хогуортс в тази класация. Училището за магия и вълшебство, в което учи Хари Потър, за да може да се изправи срещу Волдемор и да отмъсти за родителите си, е боготворено еднакво силно от момчета и момичета, от възрастни и деца.

Хогуортс прилича на огромен, призрачен, пълен с опасности замък, подобен на замъците в готическите романи. Забранената гора е пълна с гигантски паяци, въоръжени кентаври и хипогрифи. В оранжериите има смъртоносни растения. В мазето дебне змей, а в коридора на третия етаж – триглаво куче.

Като се абстрахираме от тези подробност, Хогуортс е традиционен, старомоден пансион и много от учениците го считат за дом.


8. Торнфийлд от „Джейн Еър„, Шарлот Бронте

Торнфийлд е типичен готически замък, отдалечен и мрачен като своя собственик. Но след като оцелява в Гейтсхед и Лоуд, Джейн е непоколебима и с готовност приема да бъде гувернантка на повереницата на мистър Рочестър.

Джейн смята, че имението е добре уредено и красиво, макар че има неприятно предчувствие за третия етаж. Там стаите и коридорите са тъмни, мрачни и пълни със старинни мебели. Както казва икономката г-жа Феърфакс, ако в Торнфийлд имаше призрак, третият етаж щеше да е неговото свърталище.

От третия етаж идва луд и безрадостен смях, а една нощ огън пламва необяснимо откъде и Рочестър едва не загива.

Ще разкрие ли Джейн тайната на имението и на неговия господар и ще може ли да превъзмогне истината?


9. Замъкът на Дракула от „Дракула„, Брам Стокър

Най-призрачното място в този списък безспорно е замъкът на граф Дракула.

Внезапно си дадох сметка, че кочияшът вкарва конете в двора на голям стар замък, от чиито високи и тъмни прозорци не излизаше никакъв светлинен лъч и чиито полусрутени зидове се очертаваха на фона на осветеното от луната небе.

Младият адвокат Джонатан Харкър пътува по работа през дива, снежна страна, гъмжаща от вълци, за да посети граф Дракула в трансилванския му дом.

Когато достига замъка, Харкър преценява, че е попаднал в износена и порутена, но непробиваема крепост. Много скоро той осъзнава, че няма как да избяга.

В замъка има скъпи мебели, чаши и чинии от злато, добра библиотека. Няма слуги и няма огледала. Харкър се чувства все по-заплашен и отчаяно иска да си тръгне. В лутанията си младия адвокат открива порутен параклис с петдесет големи дървени сандъка, пълни с пръст. Граф Дракула лежи в една от тях.

10. Годсенд от „Моят замък“, Доди Смит


Въпреки че е най-невзрачен и порутен, Годсенд е любимият ми замък от списъка.

17-годишната Касандра живее с красивата си сестра Роуз, ексцентричния си баща и втората му жена в полуразрушен замък.

Дневникът на Касандра позволява на читателите да надникнат в любовните перипетии, предателствата и изненадите в живота на всеки един от необикновеното семейство. Касандра обича замъка толкова много, че е невъзможно да не сте очаровани от описанията й.

Доди Смит пише: „Познавах това семейство, живях в този замък.“, а книгата й ни дава възможността и ние да поживеем там.


Цветомира Дукова

azcheta.com



Friday, October 2, 2015

Мистериозният живот на котките, уловен в невероятна черно-бяла фотография







Сванети е съхранила грузинската култура




Древната грузинска провинция Сванети в южните склонове на Кавказките планини дълго време съхранявала историята на страната, а най-интересното е, че всъщност продължава да го прави и до днес. Сванети е заобиколена от гигантски заснежени върхове и дълбоки проломи, и там се намират някои от най-високите и изолирани села в Кавказ.

Местността е толкова труднодостъпна, че е останала незавладяна чак до 19-и век, когато руснаците поемат контрола върху цяла Грузия. Въпреки това, чужди нашественици са създавали проблеми на местните, което наложило създаването на средновековни кули и укрепени домове за защита на населението.


Когато чужди армии са нападали Грузия, икони, скъпоценности, религиозни артефакти и ръкописи са били скривани за съхранение в кулите на Сванети и по този начин провинцията е станала истинско хранилище на грузинската народност. През вековете местните хора са опазили своята култура, традиции и език, който много учени смятат за прехождащ днешния грузински.


Кулите в Сванети са построени между 9-13 век, високи са между 20-25 метра и имат по 4-5 етажа. Любопитното е, че дебелината им изтънява във височина, което им придава особен, строен вид. В тях може и да се живее, тъй като приземните етажи са направени за домакинства и животни, оградени с дървена преграда. Горните етажи се ползват от хората през летните месеци за отмора, както и за складиране на фураж и инструменти.


През времето много от кулите в Сванети са се сринали. Основната част от тях са запазени в музей-резерват в село Чажаши, което е част от групата села Ушгули в началото на пролома Енгури. В наши дни там има повече от 200 кули, а в някои от тях местните хора все още живеят.


www.peika.bg




Wednesday, September 30, 2015

На 28, понеденик, имахме кървава луна





Милиони астрономи и наблюдатели от цял свят очакват с нетърпение пълното лунно затъмнение. Луната ще ни предложи своя пореден живописен спектакъл в нощта на 27 срещу 28 септември.

Земният спътник ще блесне кърваво-червен на западния хоризонт около 5.30 ч. сутринта, информира Нова ТВ.

В този момент Луната ще е в своя перигей или с други думи – на възможно най-близко разстояние до нас по пътя си около Земята. Оттук ще я виждаме с около 15% по-голяма. Кървавият цвят идва от това, че космическото тяло ще се скрие от Слънцето в сянката на нашата планета.

Съвпадението на „Супер Луна“ и затъмнение се наблюдава изключително рядко.
От 1900 г. насам това се е случило едва пет пъти – през 1910 г., 1928 г., 1946 г., 1964 г. и 1982 г. Ако пропуснем зрелището сега, следващото такова ще е чак през 2033 г.

На 28 септември лунното затъмнение ще е пълно. Иначе през последните две години станахме свидетели на общо 4 „кървави“ Луни. Според някои тази последователност не е случайна и вещае апокалипсис.

Космическият спектакъл ще може да се наблюдава от източните части на Тихия океан, Атлантическия океан, Северна и Южна Америка, Европа, Африка и Западна Азия.

www.obekti.bg