Thursday, August 13, 2015

Изложбата „Тюдорите”



Проф. дин Валерия Фол

Или как науката и изкуството атрактивно представят една царска династия


 Портрет на Елизабет І, ок. 1600 г., рисуван от неизвестен английски автор, маслени бои върху дърво


Коронованата червена роза, символ на династията на Тюдорите, стъклопис 

Проф. дин Валерия Фол, специално за Факел.бг


От 18 март до 19 юли в Musèe du Luxemburg – най-стария френски музей, отворен за публика през 1750 г., бе представена изложбата „Тюдорите”, организирана от la Réunion des musées nationaux-Grand Palais в партньорство с Лондонската National Portrait Gallery. Изложбата е реализирана с финансовата подкрепа на Bentley Mototors.

Да се направи изложба за династията на Тюдорите е предизвикателство. Членовете на династията, техните страсти, драми и любиви, историческите събития от времето, когато са управлявали, са герои на драми, опери, романи, филми, превърнали се в бестселъри и останали в съзнанието не само на хората, които биха влезли в музей, за да разгледат изложба, а дори на всеки седнал пред телевизора. Концепцията на екипа, реализирал проекта,[1]перфектната сценография[2], стемите и интригуващия аудио разказ завладяват посетителите, независимо дали знанието им е от едноименния сериал или е учил история в университет.

Изложбата съдържа 193 каталожни номера картини, основно портрети, ръкописи, документи, рисунки на костюми, няколко костюма, комплект доспехи, печати, пръстени с портрети, части от стъклописи ... Само оригинали с едно изключение. Така изброени предметите не говорят нищо. Но! Прекрачил прага, посетителят попада в света на Тюдорите, властвали в Англия между 1485 и 1603 г. И тогава всичко показано в залата започва да разказва чрез внушенията на дизайна, точното място в експозицията, ходовата линия, осветлението, които следват концепция чрез образите на членовете на династията да се разкрият техните властови амбиции и неусетно да се навлезе във времето на английския Ренесанс и да се разбере как умело са преплитани изкуство и дипломация през 16 век. И тъй като изложбата се реализира в Париж, акцентира се върху отношенията между Англия и Франция и се проследяват най-бляскавите интерпретации на Тюдорите в изкуствата.

Магията на пътуването във времето започва с най-познатото за посетителя – кадри от филмите „Кралица Елизабет“ (носещ още името „Любовите на кралица Елизабет“) със Сара Бернар в ролята на Елизабет, реализиран през 1912 г. и „Елизабет“ (1997 г.) с Кейт Бланш в главната роля, рокля-манто и аксесоари, които носи във филма. А срещу тях началото на историята започва с единственото изключение – копие на бюстовете на Хенри VІІ е Елизабета от Йорк, направени от скулптурите върху гробницата им през 1870 г. Именно тази двойка, представители на червената и бялата роза, поставя началото на династията на Тюдорите. Витраж на коронованата червена роза показва кой е победил в многогодишната война между розите. Идеите на концепцията са последователно разработени чрез темите Хенри VІІ, Хенри VІІІ и Катерина Арагонска, Англия и Франция по време на царуването му, Хенри VІІІ и неговите съпруги – между историята и легендите, Едуард VІ и Англия между реформите и католицизма, Мари І, и разбира се Елизабет І, нейните претенденти за съпруг и Франция, Англия и Мария Стюард, в светлините на рампата, от Валтер Скот до Виктор Юго и наследството на Шекспир. В експозицията могат да се проследят няколко ходови линии – историческите събития, развитие на династическите връзки, изкуството на портрета в Англия през 16 век, в които задължително са вплетени символите на властта, официални документи на короната и как изглеждат свещените книги на отделни владетели. Навсякъде присъства червената роза – символ на династията. Безспорно изложбата печели от представянето на рисунки на костюми, на сценографски решения, оригинални ръкописни текстове, гравюри и картини от 19 век, които разкриват представата за Тюдорите във въображението на френските творци.

Изложбата излъчва вдъхновяващо достолепие, което интригува и подтиква посетителя да сравни собствените си представи за героите на изложбата и събития с тези на писателите, режисьорите, актьорите, учените, да научи и види повече. Музеят на Люксембург дава тази възможност и в своя магазин, където освен високо научния и интригуващо написан и съставен каталог на изложбата[3] и албум с портретите на членовете на династията Тюдори, могат да се купят литературни произведения, пиеси, филми, научни изследвания в които те са герои, всякакви сувенири със специален дизайн, използващ детайли от костюмите и дори бисквити и чай, каквито са присъствали в менюто на аристокрацията през 16 век. Посетителят може да снима на воля в изложбата, за да съхрани спомена и съприживее след посещението отново и отново времето на Тюдорите.

Изложбата е интелектуално пътешествие от легендите към историческата действителност, от там – в изкуството и излизайки от музея посетителят несъзнателно отново се връща в света на собственото си въображение и на легендите, но вече по-пълнокръвни, цветни и далеч по-интригуващо достоверни.


[1] Комисари на изложбата са Charlotte Bolland, conservateur en charge du projet de recherche Making Art in Tudor Britain à la NPG, Tarnya Cooper, conservateur en chef à la NPG et Cécile Maisonneuve, docteur en histoire de l’art, conseiller scientifique à la Rmn-GP.

[2] Сценографията е дело на Hubert Le Gall.

[3] Bolland, Ch., Maisonneuve, C. 2015. Les Tudors. Musée du Luxembourg, Paris.

 Снимки Валерия Фол
























Плакатът на изложбата и изглед от магазина към нея 
















www.fakel.bg

Monday, August 10, 2015

Крепостта в Ловеч – средновековни приказки

Приятната разходка из калдъръмените улички на стария квартал Вароша няма как да не завърши с изкачване до върха на хълма и невероятна гледка към Ловеч отвисоко. Тук крепостта Хисаря разказва приказки за миналото на града, при това какви!


Разположена върху двете тераси на живописния хълм Хисаря, освен разходката сред каменните зидове, изкачването на стъпала и надничането от кули, ловешката крепост има още какво да покаже и разкаже.

Вече няма нужда да се опитвате да си представяте какво ли е било тук през Средновековието – още на входа ви посрещат двама български воини от Второто българско царство – в пълно бойно снаряжение. Отскоро има и лазерно шоу - картини и текст могат да се проектират върху скалния венец над хълма Стратеш. Върху самата крепостна стена се прожектира мултимедия, атрактивни цветни прожектори осветяват арката с различни фигури и цветове.

Крепостта: Сцена и място за сватби

На сцената на крепостта през лятото се можете да гледате опера, театър, концерти. А можете и да се ожените като средновековните царе и царици. Първите венчавки вече са факт. На болярската сватба всичко е в стил Българско средновековие, а самият ритуал се провежда под стилизирания купол на базиликата на крепостта. Гостите са облечени в средновековни облекла, а младоженците – с царски одежди и корони.

История на ловешката крепост в няколко реда

Първите хора са били тук през каменно-медната епоха и са оставили след себе си части от домовете си, парчета от глинени съдове и една златна апликация. По-късно тук е имало тракийско селище. През вековете градът се е местил - по време на римските завоевания в началото на І в. е преместен в ниското, но когато започват нашествията на варварските племена в средата на ІІІ в., е изнесен на хълма, за да се защитава по-лесно.

Първото споменаване на крепостта е при нахлуването на печенегите в българските земи и военните действия на Византия срещу тях. Именно Ловеч е градът, който спира византийските войски, дошли да усмирят вдигнатите на въстание от Асен и Петър българи. Така през 1187 г. градът се превръща в един от символите на възстановяването на Втората българска държава.

Разкрити са останките на седем църкви. По време на разкопките са открити много накити, предмети на бита, оръдия на труда, керамика. Особено внимание заслужават двете находки от сребърни монети, върху които са изобразени цар Иван Александър и сина му Михаил.

Полезна информация:Вход: 3 лв. (учащи и пенсионери – 2 лв.), пакетен билет за семейство с деца от 7 до 18 г. - 6 лв. Работно време: 9-22 часа.
peika.bg